Слава Богу, че от миналата година нямаме много неразплатени сметки, казва кметът на община Черноочене Айдън Осман и добавя, че на база тримесечие е трудно да се правят анализи. Едно е сигурно – до тук няма проблеми. Признава, че го тревожат последните сигнали от правителството, че трансферите за държавни дейности може да бъдат намалени с повече от 1- процента, което ще затрудни работата в общината. За четирите месеца ни дадоха полагащите ни се суми на 100 процента, но какво ще правим в бъдеще със социалните, административните услуги, с образованието? засега издържаме благодарение и на резерва, който имахме в края на миналата година, казва Айдън Осман.
ИНТЕРВЮ НА СНЕЖАНА ГОРАНОВА, В-К „НОВ ЖИВОТ“
– Г-н Осман, трудното предстои или свършват несгодите?
– Притеснени сме. Всяко орязване на средствата значи забавяне на социални плащания, спънки в образованието и в работата на общинската администрация. Дано да не се случат. Не увеличихме размера на местните данъци. Останаха като миналогодишните. Направихме го с едничката цел да не изтормозим семействата в това трудно време и да не създаваме проблеми на бизнеса. Решихме, че това ще е нашият антикризисен принос за населението в общината.
– Какви са очакванията ви за оперативните програми?
– Те са единственият начин в общината да влязат свежи пари. Но никой не знае кога ще се случи. По това време през 2009 г. се съревновавахме коя община повече да направи по европейските програми. Сега е затишие. Дори за внесните проекти не знаем ще бъдат ли разгледани и кога. Ако са отхвърлени, защо?
Надяваме се да се отвори през юни Програмата за развитие на селските райони. Предвидените средства по нея не са кой знае колко, като се има предвид, че са до 2013 г. А внесените проекти за страната са над 1000. Намерението ни е да успеем с окрупненото си предложение за канализационни мрежи в махала Черноочене, Пряпорец и Каблешково и пречиствателната станция, която ще обхване отпадните води на 8 села по поречието на река Перперешка. В тези селища канализацията е готова на 70-80 процента, но има проблем. В министерството на околната среда и водите смятат за преоритетни онези населени места, където живеят над 10 000 души. Редът на тези до 2000 жители щял да дойде след 2014 г. Може да е държавническо де се решават проблемите първо на големите градове, но това означава ли, че хората в малките села трябва да живеят в 21 век без питейна вода, без канализация и пътища. Ще ги обезлюдим. Вече имах възможност да поспоря по този въпрос с представители на екоминистерството и то за големи села, каквито са Комунига, Гарбово, Лясково, където живеят на 1200 души.
– Надеждата ви?
– Държавата да заработи заедно с нас. Да оставиш живота в тези селища да затихва, значи да отчитаме само демографски срив. Има нещо сбъркано в политиката. Усещането е, че развитието е в пълен застой. Трябва гражданите да си кажем думата. Защото чакането не носи нищо добро на никого.
– Къде хората в общината изкарват прехраната си?
– Фирмите в текстилния бранш, в машиностроенето и в услугите, независимо от кризата, работят. На тютюнопроизводителите и въобще на земеделците зле им се отразиха високите осигурителни прагове и неплащането на премиите. Чувстват се ощетени и несигурни. Въпреки това, за да оцелеят, и тази година ще отглеждат тютюн. На напоителни полета край Лясково и Габрово сеят пипер и тук-там домати. Край Петелово има около 400 дка трайни насаждения от лозя и овошки.
– Сдружават ли се хората, за да купуват добра техника и да имат силни позиции пред търговците?
– Сдружаването е проблем. За съжаление българските граждани боледуваме от синдрома на фитката. Да кажем, гърците, когато им орежат някакви социални права, скачат като един. Други народи като видят зор, си опират гърбините и тръгват срещу проблема, но ние в България сме като фитките – подхвърлят ни плашилото и всичко се разбягва. Не търсим колективно правата си.
Ако се създаде сгружение, начело най-често са политически клакьори – веднъж се кланят на едни, друг път на други и полза няма за обикновения човек. Синдикатите и браншовите организации не защитават интересите на хората. Дори не ги информират навреме за промени в закони, за нови наредби. Всичко си остава там, горе, а хората изнемогват. Все по-голяма ще е нуждата от истински сдружения.
– Какво правят кметовете, за да спре това лутане?
– Вече имаме опит. Успяхме с кметовете по места да съберем хората около идеята за отпускане на средства за поддръжка на мерите и пасищата. Но на животновъдите не можахме да помогнем за изкупните цени на млякото. За съжаление организациите на доброволен принцип у нас не действат, въпреки че от това губим всички.
– Г-н Осман, в общината има места с красива природа, привлекателно е и това, че сте най-близо до вътрешността на страната. Искат ли да инвестират тук?
– Има желаещи за безводно, Женда, Пчеларово. Макар, че Пчеларово по-скоро се превръща във вилна зона за граждани от Кърджали и Хасково. Търсят да купуват имоти и в други села. Хората, които се изселиха в Турцияу искат да се върнат по родните си места. Тази носталгия ни носи финансови дивиденти. Те идват с добри пенсии.
– Какво става с туризма?
– Дивечовъдната станция „Женда“ привлича много любители на природата и най-вече ловци от страната и чужбина. От тях общината печели. Пазаруват в нашите магазини. В Черноочене няма хотел, но има предприемчиви семейства, които предлагат добре обзаведени квартири.
– Транзитно селище ли е Черноочене?
– Транзитно е за кърджалийци. Но тези, които идват да речем от София или от другите градове се отбиват за свещения град на траките Перперикон. Автобусите с туристи спират в Черноочене пийват по кафе и дори похапват. Има и кандидати за бизнес. Знаем, че инвеститорът е като плахо пиле, подплашиш ли го, бяга. Затова по най-бързия начин екипите на общината го запознават с възможностите, за да не го изпуснем. Напоследък интересът е за строителство на жилища, главно в Черноочене. Желаещи има и от градовете. Вече се затрудняваме за парцели. Опитваме се да ги насочим към периферни селища.
Нашата община е на кръстопът, прорязана с магистрални пътища във всички посоки, което улеснява пътуването както на новите заселници, така и на нашите младежи, които работят в Хасково, Димитровград, Стара Загора. Само за Гълъбово всяка сутрин от Черноочене заминават по 50 човека.
Стандартът на живот в новите домове на чернооченци по нищо не отстъпва от този в града, така че всеки е добре дошъл при нас.