Туризъм

„Пармак кая” край с. Ночево

В района на село Ночево има добре запазен комплекс от разнородни изсичания и съоръжения, разположен в местността “Пармак кая” на около 500м. след първата махала на селото.

Върху значителна площ сред по-старата борова гора са пръснати множество открояващи се скали с различни древни изсичания в тях. Впечатление правят добре запазените трапецовидни скални ниши, както и суха пещера с формата на утроба. Върху скалата има издатък, наподобяващ стърчащ пръст, оттам идва и името на феномена – Пармак /в превод от турски език: пръст/.

Шарапаните край с. Ночево

Намират се след последната махала на село Ночево. Това са две добре запазени шарапани, разположени на около 200 метра една от друга. Едната попада в оградената площ, предпазваща новопосадени борови култури от добитък. При нея са запазени и два басейна, свързани чрез улей. По-високият има правоъгълна форма със заоблени краища и дълбочина около 20 см, а по-ниският – полусфера с дълбочина 65 см и диаметър 0.80 м. На втория басейн ясно личат два улея, което предполага наличието и на следващо ниво.

Втората шарапана е малко извън оградата, под пътя, идващ от селото. Запазена е едната част, но улеят указва къде се е намирал вторият басейн. Тя е с внушителни размери, изсечена е върху монолитен скален  къс. Има кръгла форма с диаметър на кръга около 180 см. Дълбочината е 30 см, изсечена скосено към дъното. Смята се, че древните траки са приготвяли в тези шарапани свещено вино.

Гузгун кая /Горящ камък/ край с. Душка

скалната гробница в местността Гузгун кая /Горящ камък/ на 3 километра източно от село Душка.

Тракийско светилище” Биюк тепе” край с. Женда

Крепостта е разположена на връх, на който от трите страни се спускат напълно отвесни и непристъпни скали. По тях се виждат трапецовидни култови ниши, изсечени от траките преди хиляди години. Единствената достъпна страна от крепостта е била защитена с дебела 1,5 м. стена, част от която е запазена и до днес. Вътре се виждат изсечени в скалите олтари, кръгове с диаметър 3,5 м. и други съоръжения, много от които са скрити под земята. На стотина метра под върха се намира скален феномен под формата на гъба с височина 8 метра. На нея също са изсечени култови ниши.

До крепостта се намира голямо скално светилище с няколко стотин трапецовидни ниши, в основата на което има изсечени скални гробници.

Средновековна крепост „Градището” край с. Пчеларово

Намира се в местността “Градището”, на около 5 км северно от селото, непосредствено край пътя за гр. Хасково, малко след разклона за с. Петелово и Минерални бани. Обектът е проучван през 1967-68 година. Крепостта е с форма на елипса с диаметри 22 и 75 ма. Стената е с дебелина от 1.20 до 1.50 м. В единия ъгъл има руини на кула с диаметър 3.40 м. В южната част на елипсата има малка постройка, в която е открито бронзово кръстче (вероятно това е бил малък параклис). Няма разкрити останки от сгради във вътрешността на крепостта. Доказано е, че крепостната стена е изградена върху много по-стар културен пласт – датиран към 3 500 г. пр. Хр. В района извън крепостта има регистрирани и други археологически обекти (средновековен некропол край реката, основи на манастир, участъци от древен път, праисторически могили и др.). Крепостта е обявена за паметник на културата с местно значение.

Джамията „Чубуклу“ край с. Водач

Най-старата джамия в община Черноочене се намира край село Водач. Нарича се „Чубуклу”. Според преданието тази джамия е построена преди векове от местен богаташ в памет на момичетата, които са отнесени от придошлите води на реката. Навремето там се е намирало село Водач /Чубуклу/, което се е изместило след чумна епидемия.
Джамията и гробището са останали като памет за изчезналото село. Минбарът /издигнатото място в джамията, откъдето имамът чете проповедите/ е изваян от стари майстори. Изработката му е изисквала много търпение. Дървото е изваяно по метода на древното изкуство Кюндекяр. В ислямската култура този вид изкуство е често срещано явление, но минбарът на „Чубуклу“ е единственото запазено произведение за района на Черноочене.

Църквата „Света Петка“ – с. Пчеларово

Църквата е популярна сред населението като “Света Петка”. Архитектурно се открояват два строителни периода – от 1886 и 1913 г. В царския ред има 6 икони, подредени по канон. Апостолският ред има 20 икони. Иконостасът, иконите, владишкия трон и църковната утвар са типични за малките селски църкви. Постройката на камбанарията е оригинална – 6-стенен купол с кръст върху кръгли колони. Край църквата има старо килийно училище. В близост до църквата има голяма чешма, а край нея – следи от малък параклис. Църквата е действаща, обявена е за паметник на културата.

Вековен бял бор в с. Пчеларово

Дървото се намира в непосредствена близост до църквата. Това е бял бор – вид, който днес се среща по-рядко. Обявен е за защитен обект през 1984 г. Висок е 25 м, а обиколката на ствола е 3.50 м. Върхът е пречупен. Възраст към датата на обявяване – 500 години. Преди около 30 години дърветата са били 2, но гръмотевица унищожила едното от тях.

Водопад край с. Безводно

В близост до с. Безводно, край маркираната пътека за вр. Чиляка, има сравнително висок водопад, с височина около 25-28 метра. Той е непосредствено под коларския път и когато има вода, гледката е внушителна. Дерето е изключително живописно. За съжаление, водопадът е сезонен и най-добре е да се посещава до месец юли, или след първите есенни дъждове. В местността “Гован кая” има множество изсечени скални ниши. В края на юли водата се губи.

Връх Чиляка над с. Безводно

Това е най-високият връх в рида Каракулас – 1459 м. Пътят до него минава през изключително красив ландшафт, сред редуващи се гори и голи чукари. Районът е осеян с високи канари и паметници от времето на траките. Гледката при подхождане към върха е изумителна – присъствието на язовирните езера (яз. Кърджали и яз. Боровица), както и на река Арда оставят незабравимо впечатление.

Елови находища, с. Мурга и с. Женда

Елата (Abies Alba) от сем. Борови (Pinacea) е терциерен реликт и е рядко и необичайно растение. Регистрирани са три находища на територията на област Кърджали, като две от тях са в община Черноочене.

Находището на ела при с. Мурга е най-голямо. То е почти чисто. Около него в територия от около 13.1 ха също сред бука и дъба се срещат отделни елови дървета. Надморската височина е значително по-различна от това при с. Женда – от 850 до 900 м. И в двете находища възрастта на еловите дървета надхвърля 150 години. Средната височина на дърветата е 12 м, а дебелината на ствола – 35 см. Обявено е за защитено през 1980 г. Отделни екземпляри са високи до 22 м.

Находището при с. Женда в местността “Келявия дренак” е с площ 0.5 ха. То е смесено – 50% ела и 50% зимен дъб, с малък примес от габър и трепетлика. Средна възраст е като тази при с. Мурга, височина – 17 м и дебелина на ствола – 25 см. Надморската височина на която е разположено е около 1050 м.

Поддържан резерват “Казълчерпа” край с. Женда

Намира се в землището на с. Женда и носи името на доминиращия връх в района Казълчирпа (1036 м). Представлява гора от черен  бор, останки от някогашна богата растителност, заобиколена от издънкова  дъбова гора, която се простира  и извън резервата.

Езеро с медицински пиявици  край с. Бели вир

В заблатеното езеро, южно от с. Повиен /съставно село на  с. Бели вир /- е находище- единствено в Родопите – на рядък вид кръвосмучещи животинки. Водоемът,  наречен „Сюлюк гьол”- „Езерото на  охлювите „ , се обитава от медицински пиявици, с които според преданието и до днес  се лекуват различни болести .

Родопски феномен „Оглан кая“

В района на чернооченското село Мурга се намира впечатляващия родопски феномен „Оглан кая“. Тя се извисява над дърветата над гъста гора. Височината и е над 40 метра върху стръмен сипей. Местните разказват различни легенди за нея и, че в превод името на Олан кая означава скалата „Детето“.

Пещера „Ташлък“

В местността след последната махала на чернооченското село Ночево, върху доста голяма площ сред боровата гора са пръснати множество открояващи се скали с различни древни изсичания в тях. Впечатление правят добре запазените трапецовидни скални ниши, както и няколко сводообразни сухи пещери. Такава една пещера е “Ташлък” , с дължина по оста 9 м

Над входа има няколко добре запазени ниши.

Саръ кая (Жълтият камък)

Саръ кая (Жълтият камък) е скален феномен при горното течение на река Боровица в землището на изоставените през 1950-те години къщи на село Саръ кая в близост до чернооченското село Безводно.
Монументалният скален масив е с височина 60 метра. Скалният феномен Саръ Кая впечатлява с размерите си. Огромна скала изложена на празния склон със самотно дърво върху нея и пещерен свод в основата и е оприличаван на триъгълна пирамида. Обектът се намира в един от най-непристъпните и усамотени райони на Родопа планина.

Язовир „Боровица“

На територията на община Черноочене е изграден най-големия в Източните Родопи язовир за питейна вода „Боровица“, дълъг 5 километра и съдържащ 27 милиона кубически метра водна маса. Водата на „Боровица“ се отличава с изключителни качества, а над 100 000 жители на област Кърджали са нейни консуматори.

Дивечовъдна база „Женда“

В района на Черноочене е разположена държавната дивечовъдна база „Женда“. В нея се отглеждат муфлони, глигани, сърни, елени и са създадени отлични условия за развитие на ловния и екотуризъм .