В чернооченското село Женда има пътеки, които не водят към върха, на и към паметта. Всяка година те връщат родените тук и техните потомци обратно към онова, което ги свързва – ароматът на роден край, споменът, принадлежността.
Тази земляческа среща е възстановяване на нишката между поколенията. И точно молебенът се превърна в най-силния момент. В него хора от Женда се молят за берекет и здраве. Те изговарят паметта на своите предци, благодарят за силата, която са наследили, и я предават нататък.
От върха погледът се разлива към поддържан резерват „Къзълчърпъ“ – място, където вековните черни борове и дъбове пазят истории, които само местните знаят. Тези гори са живата памет на селото, а най-старите дървета неговите пазители. Там човек усеща, че корените не са само в земята, а и в сърцето.
Срещата беше подготвена с много грижа от кмета Рахим Идриз и местните организатори, които знаят колко важно е да се пази връзката с миналото. И тя събра хора от близките села, от различни краища на страната, а и наши сънародници от Република Турция – всички дошли да се докоснат до духа на Женда.
След молебена дойде ред на курбана – ритуал на споделяне. Вкусът му събира хората така, както молитвата събира душите.
Тази среща беше мост между онези, които живеят тук, и онези, които носят Женда в спомените си. Между миналото, което не бива да се забравя, и настоящето, което трябва да го пази.
Макар днес в селото да живеят само десетина семейства, духът му е силен. Той е в думите на хората, в техните истории, в молебена, който всяка година ги обединява. Женда живее, защото паметта му живее.
Исмет ИСМАИЛ
