„Арт кошер“ от Пчеларово  стана мост между сцени, сърца и поколения с 15-то представление за година

Над 300 зрители в залата на Народно читалище „Братолюбие – 1884“ в град Любимец аплодираха на крака театрална формация „Арт кошер“ към НЧ „Иван Буюклиев – 1926“ село Пчеларово, представила емблематичната постановка „Женско царство“ по Ст.Л. Костов.

Припомняме, че през октомври село Пчеларово беше се превърнало в културен център, посрещайки гостуващата трупа от Любимец с постановката „Старо село накрай света“ по пиеса на Недялко Йорданов – носител на три награди от Международния фестивал „Велко Кънев“.

Това взаимно гостуване е мост – между хора, между поколения, между духове, които не се предават.

Сърдечната благодарност на „Арт кошер“ към местната власт – в лицето на кмета на община Черноочене инж. Айджан Ахмед и кметския наместник на село Пчеларово Маргарита Стойкова – за осигурения транспорт и шофьор за превоз на декора до Любимец, е ясен знак, че когато институции и хора работят заедно, културата не просто оцелява – тя процъфтява.

Също изразяват специални благодарности към кмета на Община Любимец Анастас Анастасов за личното доброто посрещане и поемането на разходите за настаняване, храна и престой.

В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, когато България се прекланя пред онези, които събуждат духа и съзнанието, едно малко източнородопско село в община Черноочене – Пчеларово, се превръща в сцена на истинско културно възраждане. Там, сред тишината на планината, просветителският дух не само живее – той гори с пълна сила.

Само за една година самодейците от „Арт кошер“ изиграха 15 пъти „Женско царство“ – постановка, която се превърна в тяхна запазена марка. Активно се готвят за 16-тото представление на 21-ви ноември в село Баните.

В тези малки родопски села, далеч от шумните градски сцени, се раждат съвременните будители. Те не носят перо, а костюм; не пишат учебници, а играят пиеси; не проповядват, а вдъхновяват. Те са живото доказателство, че духът е вечен – когато има сърца, които го пазят.

Това не е просто театър – това е сърцето на една общност, която вярва в силата на словото, сцената и традицията.

 

Исмет ИСМАИЛ