В сърцето на Източните Родопи, в чернооченското село Комунига, едно семейство вдъхва нов живот на древен занаят, предаван чрез сърце и всеотдайност. Пчеларството тук не е просто поминък – то е изкуство, традиция и път към чистия вкус на природата.
Историята започва преди десет години, когато 38-годишният Яшар Нурай получава неочакван подарък – два кошера, вместо желания буркан мед. Подаръкът запалва искра, която прераства в страст и семеен пчелин с над 30 кошера. Днес, пчеларството е част от живота не само на Яшар, но и на баща му Нурай Мехмедали и съпругата му Ганиме, които заедно се грижат за „жужащите работнички“ – дори когато младото семейство е на сезонна работа в чужбина.
„Пчеларството е изкуство и търпение,“ споделя Яшар. А баща му допълва: „Нашият район е без замърсители и интензивно земеделие. Това прави нашия мед истински биопродукт – нектар от чисти, диви растения и билки.“
Семейството не просто произвежда мед – то създава продукт с история, характер и идентичност. Регионът около Черноочене носи дълбока пчеларска традиция, закодирана дори в имената на местности като „Кованлъка“ и „Кован кая“ (от турски: „пчелин“, „кошер“). Медът от Родопите, казват те, няма аналог – заради природата, но и заради отношението.
Климатичните промени не подминават и този занаят – добивът се забавя, а сезоните стават все по-непредсказуеми. Но въпреки трудностите, семейство Нурай не се отказва. „Тайната не е в техниката, а в сърцето – в спокойствието, отдадеността и любовта към занаята“, споделят те.
Днес техният родопски биомед не е просто продукт – той е символ на устойчивост, на връзка с природата и на едно семейно усилие, започнало с два кошера и прераснало в вдъхновяваща история за връщане към корените.
Исмет ИСМАИЛ
