В Бели вир и Соколите отправиха молитви край култови места

Новини

Стотици мюсюлмани от района, гурбетчии в Западна Европа и наши изселници се събраха на молебени за дъжд, здраве и берекет край чернооченските села Бели вир и Соколите. Ритуали се провеждат в близост до места, които са култови от векове. Организатори на проявата са местните джамийски настоятелства на селата Бели вир и Соколите. Членовете на настоятелството показаха признателността си за оказаната помощ при подготовката на молитвата и изразиха сърдечните си благодарности към местно население и дарителите.

Молебените са истински празници, които дават възможност на хората от района да се съберат и общуват. Десетки мюсюлмани се стекоха в чернооченското село Бели вир на събитието. В мястото за молитва има стар гроб, за който, според местно предание, е на влиятелен мюсюлманин. В близост до мястото за молебена в село Бели вир се намира и заблатеното езеро, единствено находище в Родопите на рядък вид кръвосмучещи животинки. Водоемът, наречен „Сюлюк гьол” /„Езерото на охлювите“/, се обитава от медицински пиявици.

Молитвата беше отслужена от бившият главен мюфтия Фикри Сали, Селяхтин Изет и местните проповедници, които прочетоха житието /Мевлида/ на ислямския пророк Мохамед, песнопения и аети от Корана.

В Бели вир молебенът беше уважен от кмета на Община Черноочене Айдън Осман. Той поздрави присъстващите и им благодари, че в тези трудни времена успяват да запазват традициите.

Ритуалът в Соколите се провежда в местността „Асар кая“ под крепостта, в близост до съхранен вековен дъб и гроб на влиятелен мюсюлмански водач.

Тази година се организира с подкрепа на внук и дядо от чернооченското село Войново. Емир Фикрет е син на гурбетчия в Западна Европа, който осигури финансовата подкрепа, а дядо му Фикрет Рюстем – по

приготви пилафа за нагостяване на присъстващите.

Местното население назовава тази местност и още „Биюк тепе“. Там се намират останки от тракийска крепост и светилище. На стотина метра под върха се намира природен феномен – голяма канара с формата на огромна гъба, върху която също има множество тракийски ниши с различна ориентировка. Скалата е с височина 8 метра и е наречена от местните жители „Биюк кая“ и „Кованлъ кая“.

Има и самотно стърчащи канари с причудливи форми на хора, животни и птици. Мястото е изключително красиво с хубава панорамна гледка и много посещавано от туристи.

Исмет ИСМАИЛ